48 часа празник
Ексмаут, 3 - 4 ноември
3 ноември
Честит рожден ден на меееееееен!
Температура на палатката не е убийствена тази сутрин, затова и не бързаме да се измъкнем. Ако бяхме в нормални условия, сигурно щях да получа закуска в леглото, но не и днес. Днес получавам палатка в палатката …. (?) Въртим, сучем, закачаме и подреждаме одеяла и сега вместо бежовия вид на “дома ни” сме под розов, пухкав, рошав таван. Силно начало на деня, нали?!?
Е, беше за малко. Разпускаме украсата, сгъваме палатката и тръгваме към Ексмаут - малко градче на върха на малък полуостров с коралов риф. Не е толкова известен, колкото куинсладския си братовчед, но и ние, като всички други туристи, идваме да му се насладим.
Паркираме се в центъра на градчето - централната уличка е малка, но много приятна и с голям избор на магазини и ресторанти. Нали е моят празник, аз ще избирам обяд. Щом ще е така подминаваме местния пъб и се спираме на азиатска вълна - суши и дъмплинги. Празнично е!
Прекарваме голяма част от следобеда в търсене на място за нощувка. Движим се по дължината на носа на полуострова и ми напомня на пътя около Тюленово и Калиакра с единствената разлика, че тук скалите и морските гледки са от двете страни. Спираме на първия къмпинг и се оказва, че е в ремонт и няма да ни приемат. Жалко, защото е от хубавите къмпинги. Ама щом така са решили …
На следващия пък, офисът няма да работи още няколко часа. Еееее… половин час е от центъра на града до тук, защо ни разкарвате така? Добре, трети ще търсим. Но няма току така да се върнем. Спираме на два от плажовете по пътя - единият се казва Костенурков плаж (Turtle Beach). Ще спрем не, ами и ще търсим да видим някоя излязла на пясъка да снася яйца. Гледките отново са прекрасни - морски, австралийски, сини и безкрайни. Перфектно място и за празнична фотосесия - как пък ще пропусна да застана пред фотоапарата, особено когато днес Ник не може да ми откаже. Костенурки обаче няма, ако разбира се, не броим изкуствените в информационния център на плажа - голяма беседка отделена само за това прекрасно морско създание.
Най-сетне намираме къмпинг, който ще ни приеме сега ... веднага! Почти в центъра и с басейн! Малко по-скъп е от далечния вариант, ама не е като да имаме голям избор. Влизаме и какво да видим - ей така по алеите и през местата си се разхожда ему. Голямо и пухкаво и ни най-малко не се притеснява от гъстото човешко присъствие. Добре дошли! - вика то. Добре заварили! - отговаряме наум.
Маркираме си мястото с походните столове и масата, да не реши някой друг да ни го вземе. На сянка е, следователно вероятността е голяма! Обличаме банските и потегляме пак с Бърти. Отиваме на плаж! Кога се е чуло на моя рожден ден на плаж - и не някакъв зимен, за моржуващи, а истински - летен и горещ.
Паркираме се на централния плаж на Ексмаут и първата задача е много спешна! Вадя свещичките 2 и 5 и пак се нагласям за снимки. Този път си сложих и цикламения потник, за да не бледнея на фона на океана. Снимаме, снимаме, но когато Ник решава, че достатъчно ми е угаждал, се оглежда къде да се настаним за следобеда. Първото, което прави впечатление е, че ни посрещат табели “неохраняем” - е, нали е централен??? И на този ли не можете да сложите един спасител. Потапяме се набързо, но решаваме, че все пак не е желателно да дойде някоя акулка да ми честити рождения ден. На басейна ще е май по-добре - там има и сянка. Прибираме се в къмпинга и засядаме до водата - няма мърдане. От тук нататък само приемам поздравления.
Интересна работа е да празнуваш рождения си ден с такава огромна часова разлика. През първата половина от деня чакаш европейците да се събудят, а през втората и да се сетят за теб. И става така, че дори и когато вече си лягаш, все още не си се чул с толкова много хора, защото в България е ранният следобед и много от тях още не са се наканили да ти пишат ... Затова отсега решавам, че утре няма да е четвърти ноември, а ще е все още трети - ще си получа съобщенията и ще отидем да се гмуркаме все едно е днес. Щом мога вместо по българска да празнувам по австралийска часова зона, значи утре мога да празнувам и по американска.
Привечер все пак решаваме, че сме мързелували достатъчно и носим три торби пране към машините - австралийските съседи услужливо помагат с нужните монети. Докато чакаме да се завъртят изпълняваме и традиционни рожденденски дейности - торта и свещички. Аз съм по тениска и долни гащи, а вятърът не позволява на пламъка да се задържи и за секунда, но усмивката ми пак е до уши. Кога друг път ще ми се случи да съм със сол в косите, пясък между пръстите и поизгорели бузи на рождения си ден през ноември?!
Ядем торта, простираме и вечеряме - как иначе се отбелязва четвърт век?
4 ноември
О, какъв прекрасен ден да добавя към австралийските си рожденденски спомени! Страхотно е да празнувам и по чуждите часови зони, въпреки че тук е вече четвърти.
Започваме деня със слънчева разходка в центъра на Ексмаут и прекрасни веган палачинки за закуска с много пресни плодове, крем от кокосово мляко и вкусно капучино. Кафенето, в което сме седнали, е страхотно и хипарско - два стола няма да си приличат. Стените са накичени с фотографии и картини на местни артисти, които се продават за желаещите. Имат си даже и ъгъл с дрехи, обувки и всякакви други аксесоари. От сега се подготвяме за страхотния празник, който очакваме.
Малко преди 11 часа паркираме Бърти в центъра за посетители и намираме сянка да изчакаме да ни вземат за гмуркането. Пристига изрисуван ван и тегли надуваема лодка зад себе си - е, това ще е за нас. Посреща ни Аш (б.пр. Пепел) - калèн, пенсиониран сърфист със завъртян мустак - типичен австралиец, който очевадно си обожава работата - да показва на външни хора красотата на неговата частица от океана. Днес ще сме само ние и по-възрастна двойка от Тасмания (единствения австралийски щат, който не посетихме), така че преживяването ще е много лично. А Аш обещава да плуваме с костенурки!
На плажа гледаме с какво умение сърфистът вкарва лодката във водата и след това бързо се товарим - всички нетърпеливи. С Ник се озоваваме на десния борд, а там погледът ни е запречен от дебел найлон. Аш бързо поправя тази несправедливост и ни праща да се настаним на носа и да се държим здраво. Познавате ме - само това ми е достатъчно да направи изживяването незабравимо - вятър и пръски в косите. А фактът, че още в първите минути виждаме силуета на морска костенурка, ме праща на седмото небе мигновено!
Аш планира да ни спре на четири различни места, където знае, че се очаква да видим прекрасен подводен живот. Освен шнорхел, маска и плавници, този път получаваме и по-хай тек устройство. Автоматични турбини - държиш здраво с двете ръце, натискаш две копчета с палците и машинката те води, където поискаш. Придвижването е бързо и следователно покритата територия - голяма.
Спираме на първото място. Температурата на водата е 24-25 градуса - не е студена, но не е и топла като за гмуркане в дълбоките води. Оборудваме се и влизаме! Малко опити докато установим как точно работят жълтите машини в ръцете ни и потегляме. Коралите тук не са така интересни за гледане - формите им са готини, но всичките са жълто-бежови и не са незабравими. Но пък животните ...!
Не ми отнема много време преди да видя първата костенурка - моментално следвам подадените ни инструкции. Вдигам ръка високо във въздуха, но не я изпускам от поглед. По този начин Аш може да информира другите и да ги прати в моята посока, за да я видят и те. Само Ник си блуждае в собствен си свят и така и не я видя. Голяма и много бърза - не и се хареса, че някакви същества с големи бръмчащи машини я преследват. Но пък за нас тези турбини са супер, защото успях да я преследвам максимално дълго и да и се наслаждавам. Ако се чудите, изглежда точно както си представяте, че изглежда. Курубата ѝ е разделена на секции, а крайниците и са със силно изразени люспо-образни форми. Този ден дали може да стане по-хубав? Тасманиецът вижда и пасаж скатове, но моята турбина не ме придвижва достатъчно бързо, за да ги настигна и аз. Излизаме от водата - зъбите дрънчат, сърцето също. Ник нещо започва да пребледнява, ама нищо не можем да направим - имаме още три спирки.
Първо виждам октопод да се разхожда по дъното. Камуфлажен като камък - бял със сиви пръски тук и там. Ако не видиш мърдащите пипала, би го пропуснал. От далечината, от която го наблюдавам, не изглежда много голям, но всичките му пипала са много дълги спрямо тялото му. На връщане към лодката виждам и морска звезда - синьо-лилава и отново с много издължени пропорции. Огромна, в сравнение с тези, които видяхме при Зеления остров. Подпряла се на един корал на дъното и не мърда. (Аш май споменава, че тези са опаснички, ама може и да не съм разбрала правилно.)
И! Още една костенурка!!! Тази е по-малка, но пък е по-дружелюбна към лудите човеци. Плува си бавничко, че да може всички да дойдат да я видят, да я разгледат и да я снимат (ако имат с какво). Бих предположила, че тази кокетната е женска, а другият сърдитко беше мъжки - ако се изисква да прилагаме стереотипи де. Красива! Елегантна!
Температурата на водата започва да се отразява - най-вероятно, защото с турбините не се изисква да плуваме, за да се стоплим. Ник вече съвсем не се чувства добре. Моите пръсти са напълно изтръпнали от студеното и от вибрациите при стискането на машината. Затова скъсяваме престоя на последната спирка. Но преди да влезем, виждаме от борда главичката на още една костенурка. Преживяване е невероятно. Най-доброто за сега от всички подводни преживявания. Все пак какво може да се сравнява с костенурки?
Излизаме от океана изтощени! Давам имейла си на тасманийците с надежда, че ще ми пратят записите от тяхното ГоПро, но за съжаление и до днес не сме ги получили. А както може да се очаква, нашето жълто НоПро не произведе никакъв резултат. Оставям изображенията на вашата фантазия.
Днес уж трябваше да се придвижим към следващата дестинация, но сме твърде изморени за такива начинания. Все пак, нали не искаме да повтаряме трудностите, които с такова желание се опитваме да забравим. Разпъваме пак палатката и нагласяме сянката. Аз се позиционирам до басейна, а Ник предпочита да остане до колата и да си дялка бумеранга, има нужда да се пооправи след лашкането в лодката. Добре бе, не е нужно все да сме залепени един за друг. Тъкмо аз ще се възползвам да почета книжка на спокойствие или да звънна на мама да си поговорим. Ей така, без причина, без нужда от помощ, без да бързаме…
Привечер се разхождаме до магазина, за да измислим нещо интересно за вечеря, но опциите ни са силно ограничени в местния магазин. Нищо де, все нещо ще скалъпим - нали има торта още. Не мога да ни си призная, че Ексмаут ме очарова. Има нещо много различно тук от всички други места, които подминахме до сега. Не че бих се преместила да живея тук - и да ми плащат не бих, но пък мога да се върна да се видя пак с приятелите ни костенурки. Те и след 50 години още ще са тук.
След тези два дни, мисля официално да започна да празнувам рождения си ден на всички часови зони. Защо да се фокусирам само върху 24 часово денонощие, като светът ми предлага двойно по-дълъг празник. От първите лъчи в Австралия (и Япония) до последните на западните американски острови. Толкова много повече неща могат да се случат в рамките на 48 часа!
Останете си Вивид,
Вася (и Ник)
Comments