Бърти на доктор
Дарвин, 23 – 24 октомври
Дарвин – име, което всеки от нас знае и често споменава. Име, прославено надлъж и нашир, както научно, така и географски и социално. Няма какво да си обясняваме кой е Чарлз Дарвин и с какво е той известен на целия свят. Но когато споменем Дарвин във връзка с Австралия, тогава информацията започва малко да се прокъсва.
Дарвин е столицата на третия по големина щат на Австралия – Северна Територия и е дом на над половината от жителите му. Името е дадено на града от Джон Уикам, който плавал заедно с Чарлз Дарвин, но самият биолог никога не е бил в региона.
Често се замислям, защо знаем толкова малко за Дарвин, след като географското му разположение е най-достъпно от най-близкия континент. Защо ли са плавали британските заселници толкова надалеч до Сидни и Мелбърн, а не са се установили в Дарвин, защо не са създали там най-голяма колония на континента? Но отговорът не е чак толкова труден за откриване – не само, че Дарвин е в една от най-природно жестоките земи на Австралия и е беден на водни находища, но и мястото му в тази северна точка го прави неустойчив заради циклони и други природния бедствия. От създаването му в края на XIX век, Дарвин е бил изграждан наново поне четири пъти – след три циклона, както и след бомбардировки през II Световна Война.
Дарвин е една от най-малко посещаваните дестинации на континента и по нищо не може да се сравни с другите щатски столици. Няма метрополис, няма централен бизнес център, или какъвто и да е конкретен център, няма уникални мостове или незабравими сгради, няма лесен достъп и определено няма харизма. Всичко, което предлага са пристанищата за експорт и импорт до Азия, а за туристите - достъпът до националните паркове в щата. Ако някой много много иска, сигурно може да намери екскурзия, която включва Дарвин, но обикновено той не е в приоритетите на далечните посетители, когато имат възможността да видят Сидни, Мелбърн, Бризбън и Пърт. Всички отиват само там в обикновено ограничения си престой. Може би биха летели до Алис Спринг, за да се докоснат до Улуру, но не и да стъпят в Дарвин.
***
23 октомври
Е, ние сме в Дарвин. Защото пътят ни минава от тук и защото сме тръгнали да обикаляме точно, за да видим местата като Дарвин, които другите обикновено пропускат. Но нашето пребиваване тук си има и една основна задача – от Сидни насам Бърти вече е с нови десет хиляди километра на таблото, заради което иска да го заведем на технически преглед. Вие кога за последно сте били на технически преглед на шестата седмица?
Ставаме рано и Ник отива към сервиза. Аз оставам на климатик, за да се справя с поредната бъркотия, която създадохме вчера. Изнесохме огромно количество багаж от колата и го натъпкахме в малката стая. Не знам откъде е този талант да внасяме хаос във всяко ново пространство, в което се озовем и защо все на мен се пада да се справя с него.
След като Ник оставя Бърти в сигурни ръце се възползва и от възможността да го върнат обратно в квартирата. Днес май пак ще е един от тези административни дни, от които започваме да имаме нужда все по-често. Животът в колата лесно се обръща с главата надолу, затова при всяка възможност се възползваме максимално, за да го балансираме отново. Днес основно обръщаме внимание на дигиталното пространство – освобождаваме място за снимки, бекъпваме ги онлайн, теглим нужни програми и т.н. И чакаме да се освободи пералнята, защото купчината пак е огромна.
Не че не искаме да разгледаме Дарвин, но навън не се диша, особено когато можеш да го сравниш с температурата поддържана от климатика в стаята ни. Но прането е простряно, снимките са свалени, вече нямаме причина да останем вътре.
Първо тръгваме към Ботаническата градина на Дарвин, която е на няколко минути от квартирата. Огромни дървета са подредени между двете платна на пътя, но ми отнема време докато осъзная, че това са албиции. И ние си имаме такава в Балчик, но размерите ѝ далеч не доближават тези гиганти. В самите градини разходката е приятна, но не особено впечатляваща. Е, не са те виновни. Все пак сме в края на сухия сезон и растенията изнемогват под яркото слънце и липсата на дъждове.
Но и тук ботаническите градини са различни от това, които ние си представяме (тези на Двореца в Балчик). В Австралия (а и като цяло на запад) ботаническите градини често са по-скоро огромни паркове и зелени площи със свободен обществен достъп, които са перфектно поддържани. Тук там представят и екзотични видове. Снимаме нови и различни растения, шляем се и попиваме каквото можем.
След градините се спускаме към центъра, отново пеша, усещайки липсата на Бърти. Ето я пак реалността на австралийския живот извън основните му градове. И въпреки че Дарвин се води един от тях – не е. Улиците са празни, зелени пространства липсват, хора също няма много. Може сравнението да е грешно, но ми напомня на „външните“ квартали на София и Варна. А „вътрешни“ тук няма.
Стигаме центъра и осъзнаваме, че дейностите са силно ограничени. Има парк тип варненската Морска градина със сенчести зелени пространства и поглед към океана, но тук няма достъп до водата долу. Не съм сигурна къде точно са им плажовете. Централната улица е празна и бедна – няма лъскави магазини или еуфория. Но е спокойно – няма навалици, няма ненужности. Просто градът и неговите хора.
Има много манго! Северна Територия е царството на мангото в Австралия и отглежда над половината от плодовете на целия континент. Дори по местното радио чуваме новина, че на днешния ден официално е пристигнала първата доставка от манго в Калифорния. Изненадвам се, че точно на Калифорния им трябва вносно манго, но не ги разбирам аз тези неща. Защо мангото е толкова важно за нас? Защото е изключително вкусно! Ако не сте опитвали прясно, узряло манго – не сте го опитвали въобще. Т.е. ако сте яли манго само от супермаркет в Европа – не сте! А ако питате Ник, това е най-прекрасния плод, който в Европа е златен на цена. Тук на баша е застанал един човек под тента с брандинг Mr. Mango и предлага една торба манго за $5. Това са около 15 плода в торбата! Давай! Как ще го съхраняваме, ще му мислим по-късно.
Тук има и много галерии с аборигенско изкуство, които посещавамe в търсене на творба, която бихме отнесли със себе си. За съжаление нищо не ни привлича достатъчно, а ако ще ни е трудно да я съхраняваме и пренасяме, поне да си заслужава инвестицията.
Единствената туристическа атракция тук е аквариум за крокодили, където можеш да плуваш в клетки при тях и да ги гледаш през стъклото. Първо, ние не сме от хората, които ще посетят център за екплоатация на животните и второ, цените са безбожни. Така че просто влизаме в гифт-шопа да разглеждаме играчки крокодили във всякакви форми, цветове, размери и материали. Забелязваме, че от магазина може да се види едно от огражденията на крокодилите и точно пред нас лежи един огромен представител. Огромен! Но аквариумът му не изглежда много по-голям от него и се радвам, че не дадохме парите си за подкрепа на такава практика.
Продължаваме да се шматкаме. Пием по една студена бира в местния пъб. Лежим на сянка под дърветата в парка и си говорим ... за живота, за бъдещите ни планове – близки и далечни. За евентуални финансови грешки от последния месец ...
Звънят ни, че Бърти е готов и взимаме такси веднага, за да си го приберем. Пристигаме и се оказва, че въобще не е готов и целият ден е пропилян. Те не били разбрали, че става въпрос за цялостен технически преглед и проверили само проблемите, на които Ник наблегнал като резервоара за охладителната течност. Не че не са намерили проблеми (радиаторът е за смяна), но никаква работа още не е свършена, а работният ден е в края си. Тръгваме си обезкуражени, но се разбираме, че утре пак ще докараме Бърти и те ще направят всичко възможно да го приключат до обед. За утре вечер нямаме нощувка тук и няма как да останем повече. А и какво ще правим още един цял ден в тази пустош.
В квартирата се възползваме от фурната за по-пълноценна вечеря и най-вече от хладилника за всичкото манго. Ник го „разфасова“ в няколко кутии, готови за закуска и употреба при нужда. Гледаме филми, подреждаме и се гушкаме на климатик.
24 октомври
Де да можеше този ден да приключи по-бързо! Просто искаме да си тръгнем от Дарвин със здрав Бърти. И всичко това можеше да се случи вчера; да ни спести един ден тревоги и бездействие; един изгубен ден заради лоша комуникация. Пък и каквото има да с вижда тук вече го видяхме вчера.
Сутринта от сервиза ни карат до Миндил Бийч (Mindil Beach), една от известните атракции на Дарвин, защото днес ще има пазар. Пристигаме, а пазар няма. Оказва се „Пазар по залез“ – започва едва в 4-5 следобед, ама кой да се сети да провери. Сега само няколко представители се размотават и бавничко си строят щандовете. Ние сме в другия край на града без кола, а въздухът се нажежава.
Някак се придвижваме до най-близката марина и сядаме в първото кафене, надявайки се да изкараме тук колкото се може по-дълго. Но мястото е пълно и единствените свободни маси са до кухнята. Първоначално е приятно, но малко по-малко напрежението започва да се увеличава осезаемо. Сервитьорите видимо са в паника от съотношението между прииждащи клиенти и наличен персонал. Блендерът за смутита се счупи, а на всичкото отгоре и хлебарка се разхожда по него. Звънят ни от сервиза. Ник излиза навън на спокойствие и се връща с поглед „положението не е добро“. Тъкмо да започне да ми обяснява и барманката решава да троши лед в нов блендер точно до нас. Окей, достатъчно! Тръгваме си.
При техническия преглед са открили, че освен проблемите с радиатора, двете задни спирачки са за смяна. Колко? $1500! Ние се бяхме приготвили за $500. Притеснени сме, ядосани сме, горещо ни е и сме в грешната част на града все още. А най-лошото - нямаме избор в цялата ситуация. Обаждаме се, за да потвърдим, че могат да работят, но и същевременно им се примолваме да намалят разходите възможно най-много. Обещават! Решихме и за момента да не сменяме резервоара за охладителната течност, защото не е от спешните задачи.
В последствие осъзнахме, че поради отдалечеността си, Дарвин вероятно беше грешно място за технически преглед откъм цени. Но пък следващият голям град е Пърт, а до там има още няколко хиляди километра. Пък и представете си да не бяхме оправили спирачките и да се беше случило нещо! Лесно ми е сега да гледам на нещата позитивно.
Решаваме да отидем в щатската библиотека и там да изчакаме да ни се обадят, че Бърти е готов. На климатик, без излишни разходи, с възможност да свършим малко работа. По пътя няма достатъчно забележителности, които да ни разсеят и притесненията ни се покачват. Не че нямаме пари, но би било огромна грешка да ги харчим безразборно. Първо, че имаме още много да пътуваме и второ, не е редно да се връщаме в Европа без нищо. Стигаме библиотеката с огромна нужда от климатик и нещо да разсее тревогите ни. Искаме да прехвърлим мислите си към теми различни и полезни.
Прекарваме няколко часа в продуктивна работа. Тъкмо притесненията ни почват да се разсейват и огладняваме. Всичката храна е в колата, а според новия бюджет не бива да ходим по ресторанти и кафенета. Обещаха ни, че Бърти ще е готов до 13:00, така че ще залъжем глада с продуктивност. В 14:00 все още не са ни се обадили, а гладът вече не слуша. Може ли просто този ден да свърши?!
Намираме евтини сандвичи и сядаме в морската градина, за да си определим строг бюджет, който да следваме от тук нататък. Започваме да се притесняваме и че колкото по-дълго работят върху колата, толкова по-скъп ще е трудът, а никак не ни се иска да превишаваме вече и без това голямата сума.
В 16:30 сме обратно в сервиза и сметката … не е по-страшна от тази, която знаехме предварително. Ник оглежда старите части и се оказва, че наистина са плачели за смяна. Плащаме и сме готови да си тръгнем. Добре, че спираме за гориво първо, защото виждаме как капе ручей от жълтата охладителната течност под колата. Уж трябваше току що да са я оправили. Звъним в сервиза да чакат да се върнем, защото не може така да тръгнем по пътищата пак. Гледаха го, бутаха го, сменяха капачките на резервоара – не знам в крайна сметка какъв беше проблемът, но ни върнаха $12 и ни изпратиха да си ходим.
Тази вечер сме на безплатен къмпинг и се запознаваме с един от съседите си. Той пътува сам в голям автобус, дом на колела, напълно оборудван. След 4 сърдечни удара, човекът решил, че му стига толкова „нормален“ живот и сега просто пътува из Австралия. Предвид последните два дена не можем да откажем по една студена бира, която той ни предлага – било то и от непознат в нищото.
Информира ни, че ей там долу в горичката живеят два крокодила. Смело решаваме да се пробваме да ги видим с негова помощ и тихичко се промъкваме. Аз нищо не видях, но Ник твърди, че е мернал единия, преди да се изплаши и да се шмугне във водата – крокодилът, не Ник. Е, познайте колко спокойно ще готвя в тъмното като знам, че има крокодили толкова наблизо. Ама нали вече оставихме Дарвин зад гърба си - всичко ще се подреди както досега.
Чувствам се малко гузно за този разказ, защото нашето пребиваване в Дарвин не беше по туристически приятен. Хората идват тук, за да стигнат до националните паркове на Северна Територия. А ние вече минахме през тях и събрахме прекрасните спомени. Тук бяхме само между другото. Самият град не предлага интересни и неповторими преживявания, а освен това беше и спирка за технически преглед на Бърти, което създаде главоболия, притеснения за пари и доведе до допълнителни лишения в този така или иначе празен град. Много ми се иска да мога да представя самия Дарвин в добра светлина, но то просто не ми се получи. Пък и защо да ви лъжа, че всеки ден от такова мечтано пътешествие е хубав и лесен? Не е всеки. Но имахме много пълни дни досега, ще имаме и занапред.
Останете си Вивид,
Вася (и Ник)
Comments