Пътят между островите

2.05.2020 г.

Между Остров Гари и Островите Уитсъндейс

От Гари до Уитсъндейс, 3 – 5 октомври

Нека да ви подготвя за този пост. Специално прерових интернет, за да намеря някой достоен „цитат на розов залез“, да ме подкрепи за предстоящата липса на интересни събития. И го намерих: “Няма преки пътища за местата, които заслужава да стигнеш” от Бевърли Силс. Бевърли е оперна певица от средата на ХХ век и предполагам цитатът ѝ е бил насочен към преносните пътища на живота, като например сценичните ѝ изяви. Но аз ще го ползвам за буквални цели.

Не съм ви обръщала специално внимание досега на разстоянията, които изминаваме, откакто сме тук в Австралия. Нека леко ви шокирам – в тези три дни, за които предстои да четете пропътувахме 1000 км и това е най-прекият път, да стигнем където си заслужава. Три дни събиране на палатка, закуска, шофиране, приготвяне на обяд, шофиране, кафе, шофиране, пристигане, разпъване на палатка и вечеря. И между всичко това и да се опитаме все пак да сме туристи и да не подминаваме малките места на картата.

***

3 октомври

Днес беше бавен и безсъбитиен ден (предупредих ви!). Лежерно си събираме палатката и потегляме на север. Температурите навън вече осезаемо започват да се покачват, но при липсата на работещ климатик Бърти също се загрява. Горещината започва да ни изтощава. Водата ни никога не е прясна или студена, заради което не я пием достатъчно, а въздухът в колата става по-задушен с всяка минута.

И музиката започва да писва при толкова път. То вярно, че опциите са безкрайни, но и те не са достатъчни, за да ни разсеят от еднотипните гледки. За наше щастие, пътуваме през 2019 и имаме достъп до Audible – приложение за аудио книги. Купуваме си една-две и започваме! Първата ни аудио книга е „I am Pilgrim“ – американско криминале за осуетяване на терористична пандемия (авторът сигурно е знаел какво ни предстои). То пък взе че се оказа много интересно и направо не ни се спира за почивки. Историята е твърде интригуваща и далеч по-непредсказуема от очакванията ни.

Но ще спрем за малко историята на Скот, защото пристигаме в Марибороу (Maryborough). Улучили сме правилния ден, защото днес е четвъртък – ден за фермерски пазар. Доста производители са се събрали на селската главна улица, да ги видим все пак и австралийските фермери какво предлагат. Освен зарзават, храни и арт бижута, пазарът има и щандове на непроизводители, откъдето можеш да се сдобиеш със стоманени винени чаши за къмпинг, аксесоари за домашни любимци, домашни потреби и всякакви други.

С удоволствие установяваме, че присъствието на веган и еко щандове е изненадващо многобройно и с голям интерес тръгваме да обикаляме. Не че нещо ни трябва, ама така и така сме тук, пък е и обедно време. След като заговаряме няколко продавачи, си тръгваме с веган майонеза с медена горчица (от нахутена вода), тарелка пресни веган понички (4 плюс една подарък, щото сме симпатични) и чери доматчета и се насочваме към местния парк за обяд.

Паркът не е голям, но е зелено шарен, а пикник масички с пейки има навсякъде. Наместваме се на една и подреждаме обяд тип кото-има, с който привличаме и местната фауна от мравки и чайки. За малко полягваме под сянката на дървото, но тишината е прекъсната от косене на ливади, както и от парно влакче, чиито релси минават през парка. Мъничко, с неизвестна функционалност, миризливо и шумно – ама явно е емблематично за Марибороу. Е добре, не е тук мястото за почивка, давай да си ходим.

Възползваме се от местните магазини и влизаме в един огромен за къмпинг оборудване. Директно се насочваме към отдела за маси – нали се сещате, че нашата вече е несъществуваща. Набързо си харесваме една, изцяло метална. Е, на тази дъждът няма да и пречи. Пък и така хубаво се прибира в малката си торбичка и заема минимално място. Вземаме я!

Насочваме се към следващата спирка - Бундаберг (Bundaberg). Тук идваме, не къде да е, а в дестилерията за ром - за австралийски ром! Още на влизане в селището си личи, че друго освен ром, не интересува никого наоколо. Паркираме се до една от белите мечки, животното на субтропическия ром (хм...), и влизаме. Е, с вечния ни късмет се оказва, че сме закъснели 15 минути за последния тур за деня, следващият е утре сутрин. Набързо се съвещаваме, но решаваме, че не можем да си позволим да останем. Ще изостанем твърде много, а след два дни трябва да сме в Ерли Бийч (Airlie Beach). Но това не означава, че няма да си тръгнем с малка бутилчица ром, за да опитаме този емблематичен вкус. Може да не научим как се прави, но ще се възползваме от градусовата му функция.

Палатката тази вечер разпъваме зад местния мотел на Лоумийд (Lowmead). Малко странно място, но пък имат бар. Можем да се възползваме от лед, за да опитаме рома. А след това и от кока-кола, за да си оправим вкуса ...

Докато бъркаме чили за вечеря, се запознаваме и с дружелюбното кученце, което по-късно си води и приятел, за да получат заедно любов и почесване. Кравите в съседния двор са се събрали да ни пожелаят “лека нощ”, а очичките им светят страшничко в тъмното!

4 октомври

Събуждаме се. Знаем точно колко път трябвада се измине днес. И все пак усилието да станем и да тръгнем е прекалено. Максимално се правим на ударени и не мърдаме, а лежим с телефоните в ръце и гледаме YouTube. Да, знам – уж тръгнали Австралия да преоткриват, пък са заседнали тук да ми гледат клипчета онлайн. Но бъдете снизходителни към нас, все пак сме в ранните двайсет!

Добре де, айде тръгваме ... Чао, крави!

С разказите на Скот Мърдок изминаваме солидно разстояние, но идва време и за обяд. А Ник е набелязал днес да обядваме на езеро. Спираме набързо да ни напълнят чашките с капучино и тръгваме по отбивката за Аунга (Awoonga). Е, на това място кусури не мога да му намеря.

Забъркваме любимата ни нахутена салата в кухнята на Бърти и се преместваме с купичките на пикник маса с гледка. Изяждаме си я вкусно, вкусно, докато наблюдаваме прииждащите семейства за къмпинг. А след това се преместваме и долу на брега. Синьо и спокойно. Краката - натопени във водата, Ник хвърля жабки, слънцето ни гали, кафето е още топло. Колко е прекрасно тук! Оставаме известно време - насаме с мислите си и със спокойствието на водата. Оставаме достатъчно дълго, за да не искам да си тръгваме. Искам да гледам и да мечтая. Да споделям. От онези места е – толкова красиво, че трябва да вникнем и в най-дълбоките си мисли.

Продължаваме до Рокхамптън и спираме, за да си починем в местния парк. Нуждата е заради жегата в колата и сме в търсене на студена, прясна вода. Тази в пластмасовата ни 20-литрова туба е застоял чай. Паркът е пълен с малчугани, играещи на детските площадки. Те пък са оборудвани със сухи фонтани, за дни по-горещи от днешния. О, как ми се иска и аз да се включа.

За съжаление коритото на самата река е сухо, но пак си заслужава да поседнем на пейка и да подишаме с гледка. Както си седим и наблюдаваме живота около нас, Ник съобщава, че плановете се променят. Първоначално тази спирка трябваше да е на около половин час от къмпинга. Но той е решил днес да минем два часа повече от предвиденото, за да улесним утрешния преход. Ами добре, няма какво да му мислим – ставаме и тръгваме. Не искам да повтарям пак пристигане по тъмно.

Въпреки очакванията ми, това вечно местене не е така трудно. Мисля, че навиците, които вече сме си създали, както и фактът, че подреждаме колата ежедневно, ни помага да не се пренатоварваме емоционално. Но пък ми липсват огледалата и мързеливите недели на дивана.

5 октомври

Още един напън остава! Островният тур е резервиран за утре, заради което днес пак ще трябва да шофираме много, за да изминем разстоянието. Но е последно ...

Първа спирка – Серина (Serina), малко селце с не много за глeданe. Имат си магазин с произведения на местни арт занаятчии с ... интересна естетика. Имат и малка галерия на местни художници - тя по-си заслужава. Имат и музей, който според табелата е затворен в повечето дни от седмицата, включително днес. Това е. Друго няма. Но е достатъчно, за да се разсеем от монотонното време в колата.

Придвижваме се още около час, за да спрем за обяд в парк до морето, но типично по австралийски границата между парка и плажа е залесена с дървета, така че океанската гледка я няма. Някакви хора подготвят събитие около нас. Опитваме се да разберем какво точно ще правят в този парк, но изтощението от жегите не ни оставя много място за излишни умствени занимания. Просто искам да се нахраним и да си ходим. Нещо трябва да се направи с този климатик.

Пристигаме в Ерли Бийч рано. Тук ще спим две вечери – за първи път от 14 септември палатката няма да се събира сутринта. Къмпингът е комбиниран – къмпинг и хостел в едно. Следователно и възрастовата група е хомогенна. Паркираме се на мястото и не му мислим много. Слагаме банските и се насочваме директно към плажа – много нужен за горещите ни, некъпани, потни тела.

Най-сетне! На океански плаж! И не само че сме изключително щастливи, че най-накрая се потапяме в океанските води, но осъзнавам и нещо още по-страхотно! Плуваме с морски костенурки в студените води на Коралово Море. Виждаме ги през цялото време как си подават главичките, но се държим на достатъчна дистанция. Не съм си представяла, че можем да сме късметлии с нещо такова ...

С едно око върху костенурките, прекарваме остатъка от следобеда да се печем под слънцето. Точно за това си мечтая откакто тръгнахме от Европа ... Пясък, море, слънце, морски костенурки. Заради този плажен следобед си струваше да пътуваме безспир последните три дни!

Разхождаме се лежерно обратно към къмпинга, за да опознаем курорта. Едно нещо ми прави огромно впечатление. В началото на плажната ивица (непосредствено пред къмпинга) има огромен басейн. Публичен и безплатен. Чист, подреден, обезопасен и т.н. и т.н. Община да си в Австралия!

След бърз душ и двамата се спретваме, разбирайте смачкана рокля и още по-смачкана риза и излизаме на вечеря. По живота ... Заради близостта си до островите Уитсъндейс, този курорт е шарен, жив, пълен с ресторантчета, магазини и барове. Нощен живот за номадски души. Намираме си виетнамско и се наяждаме на виетнамско. И после пак бавничко със спирки тук и там се връщаме при Бърти. Сигурно сме първите, които си лягат (късните музики го доказват), но е нужно, особено заради предстоящия ранен старт утре сутрин. Пък и ние двамата сме си стари души ...