Столицата на златото
ВТОРА ЧАСТ
Пърт, 13 ноември – 5 декември
Който е минал през първите няколко урока по английски знае, че в езика има две думи за град - town и city. Първата дума е за малки градове като Добрич или Балчик, а втората за големите - от Варна до Лондон и Ню Йорк (въпреки, че аз обичам да класифицирам и Добрич като сити). Но в Австралия, заселниците са създали нов тип град, няколко пъти по-голям и от най-големите, които знаем. Лондон покрива 1 500 квадратни километра от английската земя. Ню Йорк даже не стига 800 кв. км. Е, за това пък Пърт заема площ от 6 400 квадратни километра. Аз не бих го нарекла town със сигурност, дори и city не бих използвала.
Пърт, като другите 5-6 австралийски града, е метрополис. Градовете тук не са възникнали от малки ферми и селца, които да се съревновават за земя. Напротив, тук са имали всичката територия, която си искат, за да расте едно единствено селище, наречено Пърт. 125 километра от най-северната до най-южната точка на града и още 50 км навътре в континента. А вече в този огромен метрополис Пърт има още 30 града: 20 ситис, 3 графства (shires) и 7 таунс. Всичко се брои за Пърт. Така, че може би за ваше удобство, си представете, че Пърт е по-скоро област, а не град.
Може би сега ви става ясно как 80 процента от населението на щата Западна Австралия живеят в един единствен град-метрополис. Подхранва ги огромна минна индустрия.
* * *
МАНТАЛИТЕТ И ПЪРВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ
13 ноември
Десет часа сутринта е и пред нас вече виждаме ситито. Знаем, че по един или друг начин това е нова глава от пътуването ни. Началото на част Две от Три. Идваме, за да видим австралийското си семейство, а и за да се отпуснем под техните грижи.
Докато сме още по градските магистрали усещаме, че начинът на шофиране е нов - градски. Никой не се съобразява с теб, всеки си гледа своето. Идвайки от празните пътища, ще ни се наложи бързо да свикнем с този нов манталитет. А в желанието си да обърнем внимание на всеки нескопосан шофьор, няма как да не забележим и персонализираните номера на колите им. Такова нещо не сме виждали - всяка втора кола е със свой си надпис, а те - всеки от всеки по-елементарен, кичозен и неадекватен. “HERI8” пише на BMW-то i8 на мадамата пред нас или пък съответното “HISQ5” на черно Audi Q5. Явно не си знаят парите тук миньорите, щом са им нужни такива ексцесии.
* * *
15 ноември
Първите ни пълноценни моменти в Пърт започват на Пойнт Уолтър (Point Walter) - един от многобройните малки плажове по река Суон (Лебед в превод). Такива са щастливци в Пърт с тази река – достъпна, безопасна и прекрасна за плаж (с деца). Нито е като бризбънската – кална и пълна с акули, нито има и теченията и вълните на океана. Тук децата са щастливи, а родителите – спокойни.
Не ни отнема много време да видим лично откъде идва името на реката и символът на Пърт, когато до брега идват семейство черни лебеди - ендемични за териториите на “Тук Долу”. Два възрастни с две пухкави мънички. Аз даже успявам да пипна едното, докато баща му гледа настрани.
А, името Пърт е дадено на селището едва през 1829 година, когато британските заселници започват официално да развиват както минна дейност, така и затворнически бизнес. Име, отново откраднато от родните им британски територии и в чест на високопоставените дипломатски клечки. Хем да не се зорят много да го мислят, хем малко да се подмажат - този път чрез шотландския дом на тогавашния Министър на Колониите.
СИТИТО
19 ноември
Денят на Ник започва с бум и трясък. Една четири-годишна Ая и един двугодишен Шадоу нахлуват в стаята заедно и директно се мятат върху него. Мисля, че тактиката им няма грешка! Ник е събуден и неистово търси спасение.
Айде да видим Пърт! Водим Сава на училище и след това с малко инструкции от Ели се паркираме в центъра на ситито. Вчера тя ми продиктува пълен списък с точна последователност, за да разгледаме Пърт максимално, така че веднага се захващаме.
Паркингът ни е точно зад площада с трите най-централни щатски сгради - музея, библиотеката и художествената галерия на Западна Австралия. Музеят, за съжаление в момента е в ремонт. Строят нова модерна сграда, която да приюти старата и да увеличи размера на изложената колекция поне тройно. Е, ние няма да сме от тези, които ще могат да я видят завършена, освен ако не решим да останем още 5-6 месеца.
Минаваме и през просторния, модерен атриум на библиотеката - пълен с изкуство и социални хъбове. Как да не ти се иска да си вземеш лаптопа и да се отпуснеш в едно от креслата, отдаден на работа, така и така достъпът е безплатен за всеки. Но ние по-скоро ще отидем да се разходим в галерията. Площадът между трите сгради е уютен и привлекателен. Стъпалата пред библиотеката са прекрасно място да поседиш с чаша кафе и може би това трябваше да направим, защото все още е 9 часа сутринта и галерията не е отворила. Но няма да сме Вася и Ник, ако не предпочетем във време на безцелност да отидем да търсим храна … втора закуска. А след като позалъгваме вечния глад, обръщаме списъка с главата надолу. Трябваше уж да приключим на Елизабет Кий (Elizabeth Quay), но вместо това се насочваме първо към залива и започваме от там.
Ако трябва да определя някаква градоустройствена цел в Пърт през последните 10 години, видима и за не-архитекти, то това би било изграждането на социални площади. Нови мултифункционални инфраструктури, които да вдъхнат нов живот на позабравена част от града и да свържат историческите сгради с чисто нови хотели, музеи или жилища. Те са просто места за разходка и почивка, но носят усещането за нещо ново и различно. А и дават възможност да бъде изложена на показ колекцията на града от абстрактни скулптури и огромни пластики. Няколко са тези проекти из ситито - перфектни за дизайнерите по душа в Инстаграм.
Елизабет Кий са модерните нови докове на река Суон - проект от 2016 година в чест на диамантения юбилей на Кралица Елизабет II. Дизайн, който да привлече хората в “подножието” на небостъргачите, до Суон Белс - модерната речна камбанария и в близост до една от катедралите на Пърт - Св. Георги. Фериботно пристанище, два корпуса на хотел Риц-Карлтон и уютни ресторанти, зелени пространства, детска площадка от естествени материали, дизайнерски мост, уникални скулптури … Е, как да не се изсипе целия град тук, да си гледа кефа.
Отдалечавайки се от водата, подминаваме различни сгради и пространства - класическа и ниска архитектура с големи дворове или модерни небостъргачи без дворове. Явна граница между два различни момента на развитие в Пърт. В един от парковете се спираме и пред нагледно подредения “двигател” на тези промени - полезните изкопаеми на Западна Австралия. На висок обелиск са нанизани късове от всички минерали - мемориал още познат като Хармония на Минерали. Издигнат през 1971, когато пристига милионният гражданин на Западна Австралия. А до обелиска ”тече” рекичка и бронзови кенгурута са дошли на водопой.
Следващата ни спирка е катедралата Св. Георги. Пред нея ни посреща абстрактна скулптура - бял статичен воал, развян по вятъра около висок пилон. Радвам се, че не се пробвах сама да разгадая вдъхновението зад нея. Според табелата му, това е интерпретация на познатата ни сцена, в която Свети Георги посича ламята. Модерен поглед около класическата сграда. Англиканската катедрала е на 130 години, но като много други културни и исторически наследства на Австралия, не е от най-уникалните места.
Подминаваме градската библиотека на Пърт (не щатската) и излизаме на централната улица - магазини, магазини и още магазини. Привлича ни една фасада в тюдорски стил, която води към малка уличка пълна с магазинчета. Лондон Корт (London Court) е логичното име за такъв проект. Разбира се, изпълнението му е съвсем модерно и нищо средновековно няма в това, но е перфектният капан за туристи. Ако бях аз мениджър, бих следила всички магазинери също да спазват визията на улицата с табели, костюми и дори продукти, но не съм аз на чело.
А от тук сме на няколко крачки и от бизнес дистрикта на Пърт, т.е. офисните му небостъргачи. Модерни, високи, стъклени, чисти, просторни. Но! Не съм си представяла, че един метрополис може да е толкова спокоен, уравновесен и тих. Дори и в София през Август не може да се види такова нещо. Къде са ти бизнесмените, Пърт?
Хора може да няма, но в средата на ноември улиците вече са пълни с коледни украси. През центъра на града е подредена пътека от различни светещи инсталации. Перфектен начин да разходиш хората през всяка точка. При Елизабет Кий има голям коледен елен, а по козирката на градската библиотека висят снежинки. На площадата до музея и галерията има шарена къщичка, а всяка вечер върху фасадата на Св. Георги има цветна прожекция. Местата са номерирани и ако искаш да отметнеш всички двадесет и седем спирки от маршрута, ето, че си видял най-важните места на Пърт.
Но изведнъж осъзнаваме с лек ужас нещо, което досега беше само бегла идея – нашата Коледа няма да е студена, снежна и сгушена. Ще е невероятно гореща, потна, в движение и нетипична. Точно затова тези традиционни украси изглеждат така не на място. Блестящи елени, шарени топки, шейни и лешникотрошачи не са точните представители на летния декември в Австралия. Не мисля, че знаехме в какво се вкарваме, като планирахме Коледа тук долу.
Списъкът е почти приключен към 11 часа, но не ни се тръгва все още от центъра на Пърт, затова търсим други интересни забележителности. Гугъл ни подсказва да се пробваме в монетния двор. Първоначално не ни се дават толкова пари за обиколката, но се оказа, че включва изливане на златно кюлче и решаваме да се прежалим.
По пътя спираме в катедралата Св. Мери, която е вероятно най-просторната и светла църква, в която някога съм влизала. Около олтара католическата катедрала е традиционна и каменна. Но на запад е напълно остъклена. Първите ни предположения се въртят около събитията през войната и бомбардировки. Но се оказва, че чисто и просто градежът е отнел толкова дълго време, че третия етап на фондонабиране просто е навлязъл в новия век и архитектите са решили да заложат на нещо модерно и различно. Не ги виня, мисля, че идеята им е прекрасна и уютна.
Обиколката в монетния двор се оказва интересна разходка из историята на австралийската златна треска. Австралия е с втория най-висок добив на злато в света след Китай, а рафинерията на Пърт пречиства 95% от златото на континента – голяма работа са. Разказват ни за най-големия намерен къс. Разказват ни за историята при отделянето от английския монетен двор. Разказват ни и за социалния живот на първия английски управител на рафинерията и жена му. В Англия били хора от висшето общество и се срещали дори с кралското семейство в Лондон, а пристигайки в Австралия изведнъж се оказват заобиколени от миньори и златотърсачи. За да може все пак госпожата да се среща с шепата други съпруги в района и да спазват социалния етикет, който не предполага досег с работниците, началникът водел всички до местия пъб всеки вторник следобед. Той дори плащал за часовете прекарани с бира в ръка, ако работниците успеели да намерят пътя обратно и да бъдат в рафинерията преди 5, за да си перфорират картона за деня.
Монетния двор на Пърт е дом на най-голямата златна монета в света – 1 тон чисто злато. Под лика на кралица Елизабет II пише, че монетата е един милион австралийски долара, но стойността и според курса от деня е по-скоро между $60-80 милиона. Години наред Канада и Австралия били в спор кой има най-ценната монета от чисто злато. И за да спрат спора и в същото време да почетат визитата на кралицата през 2012 година, австралийците решили да излеят 1 тон чисто злато с кралицата на ези и кенгуру на тура и да я изложат тук на въртящ се пиедестал над специален трезор, който я пази вечерно време. Не че можеш просто ей така да изтъркулиш един тон злато от този музей.
Тук също така се пази и пластина от най-чистото злато на света – 99,999%. Има и едно златно кюлче зад решетки. Разстоянието между решетките е достатъчно голямо да вкараш една ръка и да се опиташ да го вдигнеш, но и достатъчно малко, за да не можеш да го изкараш. Оказва се, че е почти невъзможно, така или иначе, да вдигнеш златно кюлче с една ръка. Можеш и да се претеглиш на кантар, който ти казва колко ценен си, ако си направен от злато (според курса на деня) – е, за такъв кантар си заслужава втората ни закуска днес. Аз съм близо 5 милиона, а Ник надвишава 5,5 - скъпоценни килца. Едно от децата убеждава екскурзоводката да ни покаже как работи трезора и виждаме прецизността, с която огромната монета потъва и отново се появява.
Но не можем да пропуснем и „изливането на златото“. Днес точно в тази сграда злато не се обработва, защото модерната рафинерия е изнесена извън града. Затова ни въвеждат в бившата леярна, която вместо многобройните пещи, които е помещавала на времето, в момента има само една и скамейки за зрители. След като слага няколко слоя защитно облекло, златарката отваря пещта, където металът се е топил в нажежено спокойствие след последните посетители и изведнъж сме леко заслепени. Вътре е толкова ярко, че имаме нужда от малко време очите ни да свикнат с промяната. Тя ни разказва с подробности за процеса, за историята, за килограмите злато, които могат да се изстържат от тавана на всеки няколко години. Но информацията влиза в едното и излиза през другото ухо, докато тя не изгася осветлението, за да насочим вниманието си само и единствено към течното светещо злато. Само след броени минути държи в ръцете си кюлче от 99.99% чисто злато (само два пъти 9 след запетайката). Е, това не се забравя току така!
След златните впечатления минаваме и през площад Ярген (Yargen Square) - най-новият и модерен площад на Пърт, който помещава безброй хип кафенета, магазини и ресторанти. “Пази” го огромна, ръждясала статуя на абориген. Казах ви, че тук обичат да създават нови социални пространства.
Основната ни цел е най-сетне да се вмъкнем в щатската галерия. Е, тя не само, че не работи преди 10 часа, но също така не работи и във вторник. Познайте кой ден е днес. В цял свят музеите и галериите се знае, че не работят в понеделник, но тук сме в Австралия. На този континент абсолютно никаква институция не спазва каквито и да било общоприети правила за работното време. Ресторанти и кафенета почиват в неделя, или вторник, или сряда … Работят само сутрин или само следобед или ... Музеите също си избират със затворени очи кога да почиват. Следователно планирането на разходки по улиците е невъзможно. Дали ще има къде да пиеш кафе; да си намериш закуска или обяд или вечеря; да поседиш повече от един час? Казва ли ти някой? Защото ние не смеем да питаме.
Но щом няма да видим галерията, давай да си ходим, защото Ая днес не е на детска и искаме да прекараме следобеда с нея. По обратния път, докато сме по градските магистрали, получаваме тъжна новина. Новина, която очаквахме, но за която определено не бяхме подготвени. Тор, нашият малък пухкав хамстер, е починал през нощта. Знаехме, че нещо не е наред, след последния ни видео разговор. Някак не изглеждаше на себе си и беше изключително отпуснат и неенергичен. Но и двамата се преструвахме, че нищо не сме видели и че животинчето е наред. Ник се постара максимално да задържи сълзите докато шофира, но не успя да стигне до къщата. Глупаво малко хамстерче! Толкова те обичахме, дори и ти да нямаше капацитета да обичаш нас. Ние много се забавлявахме с теб и се надяваме, че ти дадохме добър живот! А на Ая така и харесва да гледа снимки и клипчета с теб. Сбогом, мъник!
* * *
25 ноември
В ранния следобед след работа Ели предлага да ни разходи на ново място. Сава ще ходи на гости след училище, така че тя за никъде не бърза все още. Отиваме в Парка на Краля (King’s Park) или ботаническата градина на Пърт.
Градините са големи, много по-големи от това, което успяваме да видим днес. Разположени са на високото над ситито и имат невероятна гледка. Виждаме цялата колекция от небостъргачи, а в подножието им и Елизабет Кий в цялата си прелест. Алеите са заобиколени от всички растителни видове на Западна Австралия и можеш да се нагледаш на пухкави цветчета, бодливи стъбла, бутилкови дървета и цъфтеж. А ако не сме потопени сред ендемични храсти, тогава сме в центъра на големи зелени поляни. Ели ни обяснява, че тук през топлите сезони стават страхотни концерти на живо. Дори и сега подготвят сцена.
Разхождаме се бавно, разглеждаме и попиваме. Имаме и достатъчно време да влезем и да разгледаме невероятно прескъпия гифт шоп на градините. Дизайнерски вещи от прекрасни материали, но цените са непоносими. Една дървена флашка е 120$. Не, благодаря. Един бърз сок, последен поглед от високото и Паркът на Краля е отметнат от списъка.
ФРИМАНТЪЛ
14 ноември
Едва вчера пристигнахме, а днес вече се срещаме с Фримантъл (Fremantle). За малко ще е, но ще е паметно. Ели бърза да не пропусне възможността за обяд между домашните задачи и ни води в центъра на Фримантъл в едно от тези алтернативни хипстър места с изцяло веган меню, йога студио, мини фабрика за комбуча и без-отпадъчен магазин. Обядът е уникален, а десертът - още по!
Фрио, както галено го наричат местните, е бил първият австралийски квартал на семейството преди осем години. Но той е и първият квартал на Пърт като цяло. Тук са пристигнали първите заселници още през XVII век и от тук е тръгнало развитието на метрополиса - първите къщи, първото пристанище, първият затвор. Затова Фрио е неотлъчна част от модерен Пърт - всеки е чувал за него и всеки е бил тук и сигурно си е мечтал да може да си позволи да живее наоколо.
* * *
21 ноември
От няколко дни организмът ми се опитва усилено да боледува и днес официално хремата вече е решила да поостане – боли ме гърло, тече ми носът и съм нетипично уморена. Затова започваме деня по-бавно с малко работа. Решаваме обаче, че не можем пак да останем затворени в къщата цял ден и въпреки, че не се чувствам много добре, събираме багажа и отиваме на разходка из Фримантъл.
Разходката е безцелна и неорганизирана – просто се шляем по улиците, за да опознаем това малко градче, което се смята за сити. Наистина едно от малкото места в Австралия, където може да се види характер, история и култура. Сградите са стари и запазени, а новите се строят в подобен стил. Архитектурата не надвишава 4-5 етажа и почти никъде не се виждат остъклени фасади или видима стомана. Заобиколени сме от тухли и малки улички.
След посещение на аптеката за набавяне на витамини, случайно се натъкваме на арт инсталация. Отвън няма никаква информация, а просто голяма плътна черна завеса покрива входа и на малка табелка пише „Влез!“. Влизаме.
Вътре се оказваме в абсолютно тъмна зала с изключение на стена от малки лампички, които пропускат светлина и изглеждат като гръб за кабаре шоу. Приближаваме се и осъзнаваме, че това всъщност са четири стени, а остъкленият покрив, пропуска светлината през малки пластмасови прозрачни цилиндри, вкарани в стените хоризонтално. Ако се загледаш през тях, виждаш, стените отвътре, обляни в светлина – боядисани са в бяло и около всеки цилиндър има шарени форми в различни цветове. Можеш даже да влезеш в сърцето на инсталацията, заобиколен от бели стени и шарени триъгълници. Е, снимките тук са задължителни.
След арт инсталацията стигаме до Кръглата Къща (Round House). Това е първата постоянна сграда на Фримантъл и следователно най-старата запазена постройка. А за функцията ѝ няма да ви изненадам - първият затвор, точно на брега. Мястото е миниатюрно и днес служи за музей. Във всяка килия има информация за живота на първите осъдени, пристигнали на западно-австралийска територия. Разказите не звучат приятно или дори човешки. В града има и друг затвор - голям и страшен с екстравагантни и даже адреналинови туристически турове. Но ние не стигнахме до него най-вече заради цените на билетите. Следващия път.
Ели се надяваше, че ще могат да се присъединят към нас този следобед и да пием по една бира в пивоварната на Фрио (Little Creatures), но плановете не се получиха. Е, ние все пак трябва да отидем да видим бирарията. Вървим по улиците, снимаме и не пропускаме гледките зад всеки ъгъл; минаваме през голяма зелена поляна с виенско колело. Little Creatures Brewery е точно на марината и се помещава в два хамбара както за самия процес, така и за ресторант и зали за събития (като например сватбата, която ще видим след няколко дни). Но точно в момента, с моята хрема, не ни се пие бира, затова я подминаваме – ще се опитаме да се върнем.
Напълно сме изтощени и все пак не ни се прибира вкъщи. Търсим нещо, което да подхрани откривателския ни дух и … имунната ми система. Намираме го в чаша горещ шоколад с чили. Не е типично австралийско, ама то нищо не е типично австралийско. Беше лют и странен и много ми хареса!
БЪРСУУД (Burswood)
28 ноември
Вчерашния въпрос защо не излизаме да се разхождаме повече, днес ме подтиква да събера сили и да излезем. Все още не съм съвсем във форма, след като два дни боледувах на легло, но ще намеря сили за една разходка.
Ели ни праща по маршрута от Хотел Краун до Стадиона (квартал Бърсууд според Гугъл), а ние следваме инструкциите. Денят е прекрасен, а аз нямам търпение да започна да наваксвам с дневниците от последните седмици. Може би на някоя поляна до реката ще е подходящо.
Хотелът май сам по себе си е притегателно място в този район. Разпростира се на огромна територия със стара и нова сграда и просторни градини. Всичките наредени да се виждат от крайречната алея и да те привличат да ги посетиш. Е, ние няма да се подлъжем за сега. Само ще снимаме черните лебеди в езерото.
До скоро тази разходка е водила само до стадиона на Пърт, но днес има и нова забележителност - мостът Матагаруп (Matagarup Bridge). Пешеходен мост който едва от 16 месеца свързва Източен Пърт с Бърсууд, директно с входа на стадиона. Фасадата му е съставена от увиващи се бели и черни структури. Оприличавам ги на танц на бял и черен лебед. Все пак мостът е на река Суон. Табелата обяснява, че символиката му е основно насочена към свързването на две култури в една. А дали местният ендемичен черен лебед и белият, дошъл по-късно с кораб, не са символи на тези две култури?
Стигаме до средата на моста, за да се потопим и ние в това сливане, но за нас няма много за гледане от другата му страна в жилищните комплекси на Източен Пърт. Връщаме се в заведението до стадиона - Камфийлд (Camfield). Твърдят, че това е най-големият пъб на континента и ако съдим по броя крафт бири в менюто, може и да са прави. Главата вече много ме боли и съм пак в състояние на безтегловност, затова възможността да запълня времето с писане отлита. Поръчваме по един свеж сок и пържени картофи с надеждата да презаредим батериите, но ми се иска все повече да се гушна в леглото. Опитвам да се разсея в сянката на дърветата до реката, но няма надежда.
Не, не ни се прибира все още. Дали да не намерим някой мол, в който да се разхождаме безцелно. Най-близкият е до шатската галерия. Ами да – днес не е вторник, можем да я разгледаме. Галерията е сравнително малка, а самите произведения не датират много назад във времето. Колекцията е модерна и нова. Почти не се виждат класически платна по стените, а ни заобикалят различни и непознати похвати. Разходката ни из залите е цветна, лека и много приятна. А горе има и експозиция, изцяло посветена на проектирането и изграждането на сградата. Дизайнът е базиран на съществуващите произведения в колекцията ...
Правим и бърза обиколка на шопинг центъра, въпреки че в момента, в който стъпваме вътре се стряскам - защо въобще ми хрумна да дойдем тук!? В мол преди Коледа!
КОТЕСЛО БИЙЧ
2 декември
Дните ни в Пърт са към края си, но това не означава, че сме видели всичко. Ели, например, спомена вчера, че сме пропуснали да отидем на Котесло Бийч (Cottesloe Beach). А след като вълните са твърде малки за сърф уроци днес, сега се оказваме с достатъчно време за разходка до там.
Котесло Бийч е един от най-тачените плажове на Пърт, както Бондай е за Сидни. Това е една от най-посещаваните плажни ивици. Тук са възникнали едни от първите сърф клубове на Западна Австралия. Плажът е дом на чайната Индиана (Indiana Teahouse) - прекрасна и огромна сграда на плажа, която за съжаление в момента не е в експлоатация. Водят се местни дебати и преговори за бъдещето на този исторически паметник.
Плажът е известен и с ежегодния си пленер “Скулптура до Морето” (Sculpture by the Sea). Наследството от това събитие може да се види в цял Пърт. Шантави и запомнящи се скулптури са пръснати по улиците на града и привличат вниманието отдалеч. Но всичко започва от тук, когато всяка година артисти от цял свят се събират по тези пясъци, за да творят.
Разхождаме се, разглеждаме пластиките и околностите, но най-вече се наслаждаваме на наситено синия цвят на океана. Е, не мога да пропусна възможността да се топна преди да си тръгнем. Така и така съм с бански вече.
Може би забелязвате, че този разказ не казва всичко. Някак крие още много. То е защото аз реших, че за три седмици в Пърт имаме да разкажем страшно много, а хронологичния похват няма да е достоен. Днес ви запознавам с Пърт като град. Място като всяко друго, който посетихме.
Но нашето време в столицата на Западна Австралия пази още много много спомени - семейни и приключенски. Спомени като за дом, а не просто локация за подминаване. Затова няма да се сбогуваме още с Пърт, въпреки че хронологично тук му е мястото. Очаквайте с нетърпение още много.
Останете си Вивид,
Вася (и Ник)
Comments