Люлка до люлка
“Рециклирането е аспирин за облекчаването на доста голям колективен махмурлук… прекалена консумация. Най-добрия начин да намалим въздействието върху околната среда не е да рециклираме повече, а да произвеждаме и изхвърляме по-малко.”
Всички сме чували за “Reduce, Reuse, Recycle” (намали, използвай, рециклирай). Някои от нас дори за чували за “Refuse, Reduce, Reuse, Recycle, Rot” (откажи, намали, използвай, рециклирай, компостирай - Беа Джонсън). Също така сме чували и за дебата за линейната и кръговата икономика (още наречени люлка-до-гроб и люлка-до-люлка). Да, превода на тези идеи, не е така благозвучен на български, но идеята е ясна. Kоято и схема да познавате и използвате, те основно се отнасят за нашите действие като индивидуални консуматори. Aз вярвам, повече от всичко, че един човек е ДОСТАТЪЧЕН за масова промяна, но все пак, съществува въпросът “Няма ли да е толкова по-лесно, ако промяната се случваше в началото на цикъла, вместо да зависи от крайния потребител?”
Когато за първи път споделих идеята за без-отпадъчност с мама, първото нещо, което тя каза като дизайнер беше: “Това не трябва да се случва на индивидуално ниво, трябва да е масова индустриална промяна”. И аз винаги съм била напълно съгласна с нея. Промяната трябва на 100% да започва във всяко производство, но не е много вероятно аз персонално да мога да се включа в тази дейност. Нямам опит, знания и определено не работя с продуктов дизайн, производство или каквото и да е друго в тези индустрии. Имам само правото си на глас като потребител.
Прочетох “Люлка до Люлка” преди около 9 месеца и тогава не я намерих за много полезна и ценна книга. За разлика от всичко останало, което чета, тази е написана от професионалисти за професионалисти; за индустриални лидери; за тези, които произвеждат. И все пак, ето че пиша рецензия на книгата. Явно е оставила отпечатък в мен.
“Люлка до Люлка” е книга за устойчиво и еко производство. Вместо на хартия е отпечатана на интересна пластмаса, която би трябвало да е вечна и вечно рециклируема. Написана е от архитект и химик и е много далеч от книгата на Беа Джонсън.
Основната цел на книгата е да обясни, че производството на продукти трябва да е полезно за околната среда вместо просто да намали негативното им въздействие. Това означава, че важното не е да се намалят токсичните химикали при производството, а да се използват минерали и елементи, които например да подхранват почвата при био-разграждане.
Все още съм впечатлена от историята във фабриката за килими, не помня колко пъти съм я разказвала. Ето още веднъж: Уилиам и Майкъл отишли във фабрика за килими, за да подобрят производството, което измерват в качеството на отпадъчната вода. Можете да си представите, че в началото водата била пълна със злокачествени химикали, които са опасни при изхвърлянето. Напълно променили материалите и процесите на производство до такава степен, че накрая водата, излизаща от фабриката била по-чиста от тази - влизащата във фабриката. Хората, които измервали нивата на токсини, трябвало да проверят специално дали им работи техниката, защото такива резултати не са нормални за каквото и да е производство. Това не само подобрява въздействието на фабриката върху околната среда, но също така рециркулирането на водата позволява спестяването на ценни ресурси, време, усилия и пари – от люлка до люлка.
Признавам си, че книгата все още не ме инспирира за личните ми действия, но ми дава нещо по-важно - знание, че устойчивостта е възможна. Обществото ни е толкова закотвено в стари идеи, че често не вярваме в новите, дори и когато ги прилагаме. тази книга променя нещата и доказва, че устойчивостта е постижима, когато наистина искаме да е и имаме достъп до нужните опит и знания.
Да, все пак не мога да вляза в някоя компания и да променя процесите им, но прочитайки тази книга знам, че търсенето ми на по-добро производство, много лесно може да доведе до полезни стратегии. Така че не, моите опити не са недостатъчни, дори и когато съм все още част от малцинство.
Останете си Вивид,
Вася