„Ода“ за мухата
О ти, кат звяр от Пъкъла пристигаш.
Като във страшна нощ кошмар надигаш.
Или кат песен бясна във главата,
и лошо чувство всяваш във душата.
Че те мразя сякаш знаеш
и нарочно идваш пак.
Мир за миг дори не даваш
За отървия няма знак.
Кон не съм тук някой аз
Пък и крава трудно имитирам.
А лепиш ми се от раз
Как от теб да eмигрирам?!
Муха си ти проклета,
Със австралийско потекло
Как чувствам се аз клета
От полъха на твоето крило
И ето пак в носа ми влизаш…
В очите мушкаш се и вреш.
Но от ума ми не излизаш.
Мечтая просто да умреш.
Не ще ми промениш ти плана
Да пътешествам няма да ме спреш
Не заслужаваш ода, знай.
Сега на теб ще сложа край!
Останете си Вивид,
Вася (и Ник)
Comments