Празници и подаръци (Zero Waste Update 3)

Този тип блогове обикновено се пишат за Коледа. Но аз получих моя миналогодишен коледен подарък на 26ти март 2018, пък и е Великден. Перфектен повод за празничен блог. Ще опиша как украсяваме малкия ни апартамент за празниците, но най-вече ще наблегна на идеи за подаръци. Знам, че ние (минималистите) сме странни и сложни същества, когато дойде време за подаръци. Ще споделя какво аз бих искала да получа, което надявам се са добри идеи и за д
руги такива като мен – минималистични, без-отпадъчни вегани. :D
Аз лично не харесвам дните на самите празници. Маси, гости, бъркотия. Времето минава толкова бързо, че никога не мога да усетя истинския празник на самия ден. Но нещата са малко по-различни в дните преди това. И най-вече в малките традиции, които правят празниците това, което са. Защото коледния дух идва с елхата и коледните песни; Великден – с пролетта; рождения ми ден – с есенни багри.
Какъвто и празник да идва ние правим две сигурни неща – украсяваме и купуваме подаръци.
Украса

Аз обикновено украсявам две места (за Коледа) – едно в България и едно в Англия. Но колкото и да ми се иска да си препиша кредит за украсата в Добрич, това си е изцяло дело на мама и аз ще се фокусирам само върху английското ми вкъщи.
В Англия украсихме истински за първи път миналата година. Купихме си малко дръвче и го украсихме с малкото ни играчки (и без връх). С изключение на няколко топки и ламппичките, украсата ни е доста натурална – дърво, глина, вълна, само май-стъкло ни липсва (може би за връх). И малко по малко ще увеличим колекцията си с всяка година, като внимателно ще купуваме украси втора употреба или ще подкрепяме компании, които създават устойчиви продукти. Или пък ще наблегна на направи си сам. И миналата година спазихме традицията ни за хартиени снежинки. Бракувани листи, ножица и търпение правят чудеса по прозорците ни.
За Баба Марта пък с мама имаме традиция за мартенско дърво – разцъфващи клонки с накичени мартеници от предишните години. Тези, които са твърде красиви, за да закачим на дърво в парка или да оставим под камък.

Да, украсата ни е семпла, но не отнема ценно място за съхранение и не прави нещата логистично сложни за почистване. Истината е, че семплата украса в комбинация с Майкъл Бубле и горещ шоколад или слънчеви лъчи и чаша Розе е достатъчна за моето празнично настроение. Какво повече му трябва на човек?
Подаръци

Подаряването на подаръци е „задължителна социална практика” (както каза Пени на Шелдън). Неуважително е да си без подарък на рожден ден и абсолютно немислимо е да откажеш да приемеш подарък. Пък и кой би отказал подарък?
Но тук, естествено, се включват сложните хора – такива като мен, които имат специфични изисквания – да не е материално, ама ако е материално да е еко и веган, и устойчиво и да не допринася към нуждата за ново производство. Да, знам, по-добре да не си ми приятел.
За мен проблемът най-вече идва, когато подаръкът е подарен само „за да има нещо там”, което често го прави леко недомислен и честно казано ненужен за мен. И точно защото жестът е важен аз лично нямам скрупули да го дам на някого, който има повече нужда.
Много хора биха го помислили за грубо отношение, но това, че предметът вече го няма в моя живот далеч не означава, че и човекът, който ми го е подарил, също го няма. Напротив, аз ще запомня жеста и ще бъдем още по-близки заради преживяването, през което сме минали заедно. То ще носи повече смисъл, от някакъв си предмет.
И за да не попадам аз, или други специални хора, в такива неудобни празнични ситуации, това са нещата, които с отворени обятия ще приема за всеки повод:
Нематериални

Според 5те езика на любовта, моят първичен език е „качествено време“. Това означава, че за мен истинските чувства са изразени в това някой да прекара време с мен. И тук се включват най-хубавите подаръци за мен – специалните преживявания:
Хубава вечеря;
Малка екскурзия;
Билети за театър, кино, балет и т.н.;
Уроци по езда или катерене;
Час за екстремни спортове;
Час за масаж или SPA;
Онлайн курсове;
Вечер с настолни игри и вино;
И какво ли още не…
Това са неща, които оставят спомен за винаги. Те няма да събират прах на рафтовете, да не са в стил с интериора, случайно да се счупят или да бъдат забравени във влака. Пък и се пренасят толкова лесно в самолета, а и вариантите за безброй! Подаръци като екскурзията ни до Мароко, следобедния чай за двама, билетите за „Зла” са събития, които винаги ще нося в себе си.
Материални

И все пак ще излъжа, ако кажа, че не искам никакви материални подаръци. Против всеобщото очакване, аз все пак имам нужда от някои неща.
Целогодишно водя списък с неща, които бих искала да имам. Тъй като не пазаря импулсивно, това са неща, които внимателно подбирам и съм обмислила и знам, че бих били подходящи за мен. Примери от този списък са:
Метални или бамбукови сламки;
Книги;
Кухненски робот;
Растения за вкъщи;
Ако все пак държите да изберете нещо различно, имам няколко, хм…, насоки:
Нещо, което ползвам редовно и знам, че харесвам (например от любимата ми козметика);
Нещо, което може да се консумира (с толкова много нови веган компании възможностите за шоколади са безброй);
Нещо втора употреба (за да не допринася към нуждата за ново производство);
Нещо ръчно правено (в което е вложена любов);
Нещо, което подкрепя устойчиви компании;
Нещо направено от натурални материали (ако може да се компостира, значи е окей);
Нещо, с което мога да си купя това, което искам (парите винаги са сигурен начин всички да сме щастливи).
O, и не е задължително всичко да е опаковано в специални хартии или в каквото и да било. Аз честно използвам хартия от онлайн покупки, натурален канап и някоя хубава клонка – всичко рециклируемо и земно.
Може би изглежда доста себе обсебено да пиша подобен списък с предложения и насоки. И истината е, че каквото и да получа, било то и нищо, ще ви обичам много, защото сте отделили време за мен. А това е всичко, от което имам нужда, за да се чувствам обичана. А пък аз се надявам, че този странен и откровен списък би спестил доста главоболия на всички ни.
Празниците могат да бъдат време на доста стрес и притеснения. С този блог се надявам, че мога да помогна с идеи и предложение за по-приятни събития с по-без-отпадъчни и минималистични резултати.
Останете си Вивид,
Вася
Comments