Честита Нова Година и Намасте!
Първи юли!
За мен Джулая е едно много по-енергично и духовно мероприятие от първи януари.
Първи юли е първият ден от втората половина на годината.
Още една Нова Година, дори и тя да е само половин.
Лятото ни предпоставя да бъдем много по-възвишени от зимата.
Не броим, не се опираме на човешкото възприятие за време, а изцяло се отдаваме на природата.
Не гледаме в телевизорите, а на далеч в хоризонта.
Не се поздравяваме един друг, а поздравяваме себе си.
Не слушаме Президента, а ранобудните птички и морски вълни.
Не играем Дунвско горо, а припяваме на Джон Лоутън.
Не треперим по роклички на заснежените улици, а се къпем в топлото лятно море.
И да, това е рядко срещано, защото аз имам уникалната възможност да го изпитам, дори и когато не стана рано, за да гледам първите вълни, докоснати от юлското слънце.
Годината се преполови с възможност за едно прераждане; за равносметка преди да е станало късно; преди още една година да се е изтърколила и да ни остави объркани и нещастни. За мен първи юли е ден за размисъл, ден за пробуждане. Преди 6 месеца си определих очакванията за годината – спазвам ли ги или съм ги забравила? Има ли я промяната в мен, която търсих? Как мога да се подобря в следващите 6 месеца?
А сега по същество: на 1ви януари 2018 година си поставих само една резолюция, защото се познавам и знам колко мога да спазвам правила и режими. Сметнах за важно да бъда честна със себе си, че повече от едно нещо, ще провали всичко. Едно за мен беше напълно достатъчно. Ако ме следите в Инстаграм, сигурно знаете точно каква беше моята новогодишна резолюция – 260 дена Йога (или 5 дена в седмицата). Тук отново трябваше да бъда откровена със себе си, знаейки, че 365 дена е невъзможна цел и че и първия пропуск ще ме откаже от цялото начинание.
6 месеца по-късно съм толкова щастлива, че взех това решение. На 29ти юни направих точно 130 дена Йога. Не казвам, че си спазвам режима точно, защото това просто не е вярно. Ако сте чели месечните ми ъпдейти в Инстаграм, сте забелязали, че обикновена изоставам с 2-3 дена, които после наваксвам. Много се постарах този месец да съм в крак с режима, за да не започвам втората си половина с остатък.
Все още имам само един екип, правя си Йога сама вкъщи с помощта на Yoga with Adriene, но пък вече си имам килимче за Йога и физическите ми пози напредват (може би и някои мускули също). Видеата на Ейдриан са уникални – както си следва, тя не просто те ръководи в една гимнастика, тя те учи да се вслушаш в себе си, да се водиш само от вътрешните си чувства, да забравиш за външното, защото вътрешното е повече от достатъчно. Нуждата да обичаш това, което си и да не се счупиш, буквално или преносно, в опитите си да бъдеш друг. Това е едно умствено упражнение чрез физическото ни тяло и аз започвам истински да го осъзнавам. Силата на дишането, нуждата от волята ни, вглеждането в себе си, освобождаването на потоците на тялото, баланасирането на физическото и духовното, разпознаването на доброто в нас и на доброто в другите, на това, че ние сме едно - „Намасте”.
Може би това последното са наченки на духовното ми учение чрез Йога и Ейдриан. “Намасте” от санскрит означава “Покланям се на теб!”(namah, „поклон, почитание“ и te „на теб”). Някои приемат превода на “Намасте” в по-широк смисъл като например “Божественото в мен се клани на божественото в теб”, “Твоята душа и моята душа са едно”, “Почитам духа в теб, който е и в мен”. Може би за това смятам, че разпознаваме другите в себе си чрез “Намасте”!
Като всяка друга философия и духовно преживяване, това също ще отнеме време, докато стане истинска част от мен, а не просто ежедневно разтягане. Но смятам, че съм на правилния път. Не знам къде съм по пътя, не знам дали в Йога пътя има определени спирки или пък крайна цел. Но знам, че аз го чувствам, дори и да не мога да го разбера или опиша. Не знам дали може да избера по-подходяща резолюция преди 6 месеца и съм благодарна на себе си, че си позволих това пътешествие. Аз съм просто себе си в Йога – на килимчето няма ежедневни задачи, няма притеснения, няма натоварване. Там сме само аз, духът ми и гласът на Ейдриан!
За да съм сигурна, че следващата половина от годината ще бъде също така полезна и успешна искам малко да си променя резолюцията. Фокусът остава отново изцяло върху Йога, но с едно допълнително предизвикателство. Знанията ми за Йога идват единствено и само от Ейдриан, и въпреки, че вярвам, че Йога се чувства, а не се учи, смятам, че имам нужда от малко по-различна информация, която да ми разкрие тайните на това учение. Може би малко книжовно знание, ще ми помогне да превърна това ценно упражнение, в живото-определящо. Защото, ако само знанието за произхода на думата “Намасте” може да събуди размисъл в мен, то какво ли може да направи описанието, историята, значението на Йога. Ако имате препоръки за добри източници за Йога, моля споделете ги с мен!
Честита Нова Година и Намасте!
Останете си Вивид,
Вася
Comentarios