Търсене и Предлагане
Често срещам едно изречение, което обикновено цели да обори моите теории за веганство или без-отпадъчност:
- Ама те дърветата вече са отрязани!
Или:
- Ама водата вече е бутилирана!
Или пък:
- Ама то животното вече е убито и нали за това се отглежда!?!
Но тук убягва едно много основно и неразбрано условие на всяка една индустрия – ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ!
Правилото е изключително лесно: ако има търсене, има предлагане; ако няма търсене, няма предлагане. А търсенето се измерва по един-единствен начин – според цената, която плащаме за продукти и услуги.
В консуматорското общество ние всички имаме много силен глас – нашия портфейл. Всеки път, когато извадим монета, банкнота или карта, ние директно подкрепяме продукта и всички елементи от неговото производство. И това е логично – подкрепянето на продукти и компании води до произвеждане на повече и повече от дадения предмет или услуга. Съответно бойкотирането им има обратния ефект. Ако никой не го купува, никой няма да го произвежда.
Каквото и да купим, ние казваме на производителя: „Аз искам това да се произвежда, ще подкрепя неговото бъдеще и ще застана зад всички процеси, които стоят зад него.” Дали купуваме ябълки от био фермери, вечеряме в местен ресторант, купуваме месо или дреха, нашето парично гласуване подкрепя съответната индустрия…
ПОДКРЕПЯ Я НА 100%!
Точно това е елемента, който често пропускаме. Може би, защото често си мислим, че „сама птичка пролет не прави”, но аз предпочитам да вярвам в „капка по капка – вир става”. Защото истината е, че в какъвто и контекст да се намираме, всеки може да бъде начало на критична маса.
Аз лично приемам тази ситуация като част от задълженията ми като участник в пазарната икономика. Аз знам какви са моите лични ценности и много внимателно упражнявам правото си на глас.
Ганди не случайно е казал „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”. Аз искам по-малко пластмасово замърсяване, така че логиката диктува да спра да купувам пластмасови изделия. Аз подкрепям правата на животните. Не е логично да плащам на някого да ги убие за мен. Аз смятам, че работниците в модната индустрия в Индия и Бангладеш заслужават повече; редно е да спра да купуваме дрехи за стотинки. Аз искам по-добро, трябва и да инвестирам в нещо по-добро.
Без значение каква точно е гледната ви точка и ценностите ви, има вероятност портфейла ви да е в несъответствие с тях. Огледайте се в пазарската си количка следващия път, когато сте в магазина, и се замислете дали наистина искате на 100% да подкрепите всяко нещо в нея. Ако за нещо се съмнявате, съм сигурна, че можете да намерите добра информация онлайн и евентуално по-подходящата алтернатива. Просто не се пускайте по течението, използвайте възможността си да въздействате на света около вас...
Няма нищо лошо да поставяме нещата от живота под въпрос. Само така можем да си разширим кръгозора…
Останете си Вивид,
Вася