Моята Веган История - Една Година Веган (Zero Waste Update 6)
Утре (29ти април) се навършва точно една година откакто съм веган. Това е перфектния повод да споделя историята за това как преминах към веганството и какво научих през тази една година.
Да, ние сме вегани.
Не, не ядем животни.
Да, ядем само растения.
Не, не ядем само салата.
Да, в растенията има много протеин.
Не, кашкавалът не ни липсва.
Да, чувстваме се страхотно.
Историята
Коледните и Великденските пости са важен елемент от православната религия и ежегодна традиция за мен и моите скъпи родители. Ние не си даваме много зор, обикновено почваме 2-3 седмици по-късно и понякога послъгваме със строгия пост. Всъщност до миналата година аз никога не бях спазвала строг пост. Без проблем изкарвах без месо, но беше немислимо да се лиша от млечните продукти. Бях вегетарианец, а не веган (въпреки, че постите не се препокриват съвсем с веганството).
Миналата година (Великден 2017) реших да се посветя в последните две седмици и да съм на строг пост за 14 дена. Получи се… Да, имах желанието да се скрия и да изям едно кисело мляко, но до края на втората седмица това чувство изчезна. В главата си бях създала правилото да не ям млечни продукти до Великден и това беше достатъчно, за да спре „глада” ми.
Междувременно в началото на постите започнах случайно да следвам някои вегани в YouTube покрай други теми като минимализъм. В началото не обръщах внимание на веган коментарите им, но информацията малко по-малко се натрупваше и в един момент активно исках да науча още повече, следвайки хора като High Carb Hannah и Mic. The Vegan.
На Великден се чувствах чудесно – видима разлика в енергийните ми нива и в стомашните ми процеси. Но на Великден поста свърши и аз със щастие се върнах към месото и млечните продукти. Само след няколко дена физическото ми състояние тотално се промени. Беше ми толкова тежко и неприятно: симптоми, който вече можех да си обясня с информацията, която бях научила през последния месец.
Изведнъж знаех, че искам да пробвам веганството наистина. Познавайки себе си, знаех, че няма смисъл да пробвам с вегетарианство първо – всичко или нищо! На 28ми април си поръчахме пица от Доминос. На 29ти започнах 30-дневно веган предизвикателно. Сдобих се с неща като хранителна мая и соево кисело мляко и започнах. Всеки ден качвах храната си за деня в Инстаграм, за да се държа отговорна и да не се отказвам.
В средата на първата седмица с Ник гледахме “Forks Over Knives” („Вилици вместо ножове”) - документален филм за връзката между стандартната западна диета и множеството здравословни проблеми на населението. В края на седмицата гледахме друг документален филм “Cowspiracy” за въздействието на животновъдството върху планетата. След първия филм нямаше дискусия. След втория попитах Ник какво мисли. От този момент и Ник стана веган. Естествено решението ни не беше само на база на тези двата филма, но те бяха повратната точка след много друго проучване.
Гледайки тези филми и получавайки тази информация изведнъж не можехме да оборим собствената си логика. Гласчето, което преди казваше: „Е, може би, ама аз не вярвам” беше тотално безмълвно. Изведнъж повярва.
Първия месец беше страхотен – изпробвахме много рецепти, които бях гледала онлайн и ни беше токова вкусно и хубаво. Семейството на Ник беше доста шокирано първоначално, но го приеха, какво да правят. Моето пък и до сега има проблеми с идеята по причини не толкова здравословни, колкото социално-философски. Но аз не се отказвам така лесно, защото наистина вярвам в това, което правя.
Първоначално Ник имаше идеята да си позволява месо и млечни продукти по празници. Аз също нямах намерение да съм прекалено строга със себе си. Знаех, че ако наистина искам да опитам нещо, то няма смисъл да се спирам. Но истината е, че с толкова алтернативи и заместители, и най-вече информацията, която знаем, никога не ни се прииска истински да се пречупим. И сега вече една година сме успешни и щастливи вегани!
Какво научихме
Енергия
Не знам дали заради самата диета или заради цялостната идея за здравословен живот, но настроението ми към спортуването и ранното ставане тотално се промени. Започнах да ставам рано, да тичам край морето и да правя йога под черешата. Неща, които иначе с удоволствие щях да пропусна.
Образоване
Покрай всичко, което чета и гледам, имам много по-добро разбиране за човешкия организъм и храната, от която се нуждаем. Естествено съм много далеч от някакви професионални начинания, но разбирам някои концепции като протеин и естроген или пък болести като Алцхаймер и диабет. Познанието за такива основни елементи, ми помага мога сама да оценя колко достоверна е информацията, която получавам. Най-важното е, че сега знам, че превенцията е далеч по важна от лечението.
Диетата
Във веганството има страшно много разновидности за диети – суровоядство, високо въглехидратен и ниско мазнинен, цели храни и на базата на растения, или пък това, което ние прилагаме – щом е веган, значи можем да го ядем. Разбира се този тип диета не гарантира същите без-отпадъчни и здравословни плюсове като пълноценните диети, но за момента ние така се храним. Допълнително от време на време вземаме витамини B12 и D3, който като цяло се препоръчват както за вегани, така и за всички останали. На мен лично ми е много интересно да видя какви биха били резултатите от по-внимателна и премислена веган диета и най-вероятно това ще ни е следващото предизвикателство.
Навън
Първо, и за мен изненадващо, е трудно да си веган по българските ресторанти. Въпреки традицията ни за постни манджи (боб, сарми, картофени яхнии и т.н.), ресторантите ни са толкова европеизирани, че опции почти няма. Салатите са бедни на вкус и калории, пиците (поръчани без кашкавал) са сухи, а боб чорба по ски пистите на Банско въобще няма. И това в много случаи е жалко, защото винаги трябва да сме подготвени психически, че ще ядем като се приберем вкъщи, или физически със сандвичи и ядки. Другият проблем в България са цените. Някак си, въпреки че веганството използва най-евтините продукти на планетата като картофи, ориз и леща, цените в България са като за пет-звездни ресторанти, дори и да си на фестивал в гората. Не ме разбирайте погрешно, когато се намери веган храна, дали случайно или нарочно, тя може да бъде уникално вкусна. Просто е трудно.
В Англия пък нещата са абсолютно на обратно. Вече много пъбове и ресторанти имат веган опции или цели веган менюта. Това прави социалните събирания толкова по-лесни и безпроблемни – всеки може да яде каквото иска. Ресторантите се стараят да предлагат нестандартни неща и винаги са много вкусни и не по-скъпи от месните алтернативи.
Финанси
Като цяло бюджетът ни за храна не се е променил от преди една година. Позволяваме си да пробваме новите неща на пазара, а те не са съвсем евтини. Освен това много пазаруваме био продукти, а те са често двойно по-скъпи от нормалните.
Грешки и компромиси
Грешки навън стават постоянно и за това трябва винаги да сме готови за компромиси. Често има проблем с комуникацията по ресторантите. Сервитьорите бързат и са заети и може би ти носят нудъли с яйца с китайското. Или може би забравяш да поръчаш специално от веган менюто и бургерът ти е веган, но салатата с майонеза. Много внимаваме и се опитваме да задаваме въпроси, когато не сме сигурни, но в един момент просто трябва да избираш битките си, да го приемеш и да продължиш напред. Не сме 100% перфектни, но и 99.99% е достатъчно.
Морални промени
С риск да прозвучи лошо – моралните причини за веганството нямаха особена тежест в решението ми. Аз обичам животни страшно много и детството ми премина в събиране на бездомни котета от улицата, котета родени в леглото ми, упорити кучета, вълнисти папагали и тихи рибки. Но като повечето хора идеята, че стопанските животни чувстват по-същия начин като домашните ни любимци, не ми беше очевидна. Може би просто така съм възпитана. (И въпреки това и до сега отказвам да гледам “Earthlings”. Не смятам, че психически мога да издържа на картините във филма.)
Само след седмица – две това ми чувство тотално се промени. Факта, че оцелявам и се развивам страхотно без животни в диетата си, ме накара да преосмисля мнението си. Обръща ми се стомаха, когато видя овцете до магистралата, слоновете в зоопарка или щраусите в Родопите. Преди възприемах съществуването им като даденост. Сега ме боли, че заради нас тези същества изпитват толкова болка.
Критика
Може би, защото нямаме много социален живот, ние почти не срещаме критика. Обикновено коментарите са по-скоро шеговити закачки или просто интерес. А за да избегна негативни ситуации, аз смятам, че е много важно да съм образована на темата, защото това винаги показва, че зад решението, което съм взела има реални научни аргументи. До сега винаги съм успявала да се защитя и дори да предам малко информация напред.
Като казвам винаги, това не включва моето семейство. Както споменах, те имат сериозен проблем с това ми решение и някои членове малко отказват да слушат аргументите ми. Но истината е, че ние си съжителстваме и си се обичаме все така и смятам, че просто в един момент ще свикнем. Аз знам, че те ми мислят само доброто и за това вярвам, че проблемът, всъщност въобще не е проблем.
Това, което най-много ми харесва в това да съм веган е, че съм принудена да мисля. Както и със zero waste. Трябва да съм един ход напред, за да избегна грешки и за да не гладувам. Може би за някои това изглежда ограничаващо, но за мен е свобода. Свобода от статуквото. В момента не мисля, че някога ще се върнем към стария си начин на хранене. Ще експериментираме, но само в границите на веганството.
Останете си Вивид,
Вася
Comments