Гардероб (Zero Waste Update 5)

21.04.2018 г.

Когато за първи път открих zero waste, бях в ситуация, в която нямах много свобода да опитам да променя навиците си. Живеех в чуждо домакинство и много неща не зависиха от мен. За това всичкото ми вдъхновение отиде в козметиката и гардероба ми. Единствените неща върху които имах контрол.

Навлизайки повече и повече в темата и търсейки вдъхновение за нови начинания, открих идеята за „капсулован гардероб”. Колекция от дрехи и аксесоари, което обикновено съдържа не повече от 40 неща на сезон и в която всичко е в тон и стил с всичко. Тъй като бях по цял ден на работа, нямах възможността физически да разтоваря гардероба си, но пък имах достъп до Excel.

В продължение на три седмици разчистването на гардероба ми се случваше само дигитално в голямата ми таблица (която беше „дигитално разчистена” преди известно време). Сложни формули и какви ли не числа ми помагаха да преценя какво трябва да остане и какво не. Когато дойде време за истинското разчистване само 40% от нещата ми останаха. След около година останалите 60% отидоха в дом за деца, но част от тях (най-сантименталните) останаха вкъщи, може би за следващото поколение.

Това не беше никак лесен процес и честно казано не бих го препоръчала. Аз просто имам странно привличане към Excel. Истината е, че физическото докосване на вещите ни е много по-ценно при разчистване и подреждане от някакви си таблици, както ни учи Мари Кондо*.

Въпреки това този процес напълно промени ежедневието ми. Вече не ми отнемаше часове да избера какво да облека. Нямах моменти, в които стоя пред претъпкан гардероб и си мисля „нямам какво да облека”. Вече нямаше купчини дрехи, които ме мързи да прибера, бижута пръснати по рафтовете или обувки където ти падне.

Оказа се, че дрехите, които извадих от гардероба си всъщност психически ми тежаха. Вече ги нямаше тези, които не ми стават, не са мой стил, имат петно и са скъсани, никога не си отиват с нищо… Тези, които останаха бяха олицетворение на мен. На истинската Вася, а не на този невъзможен идеал, който си мислех, че някога ще бъда. Изведнъж се освободих от „какво би било” и бях тук и сега.

Промените

3 години по-късно имам още по-малко неща. Не, нямам „капсулован гардероб”, защото се оказа, че не е за мен. Но след като минах през КонМари*, проект 333 и множество местене на квартири, съм много доволна от количеството неща, които имам. Да, бих желала качеството да е на малко по-високо ниво, но както всичко останало и това е процес.

В едно от разчистванията дарих почти всички дрехи от изкуствена материя, които имах. Доказано е, че изкуствените материи отделят пластмасови частички при пране, които допринасят за увеличаващото се количество пластмаса в океаните. За това и вече не купувам почти нищо от изкуствена материя. Може би единствените представители в моя гардероб са зимните ми якета, йога клинът , спортният ми сутиен и банските. И да, може би някой друг ще допринесе за замърсяването със същите дрехи, които дарих, но все пак подпомага за циркулирането на съществуващи ресурси, вместо производството на нови, и аз смятам, че това е много ценно.

Начинът, по който пазарувам сега е толкова по-различен. Както с всичко друго вече нямам импулсивни покупки и всичко трябва да отговаря на моите си стандарти. Това ми позволява наистина да премисля дрехите, които искам да внеса в живота си – качеството им, стилът им, цената им, което не е лесно. След като унищожих любимата си бяла тениска миналото лято, се затруднявам да намеря заместител. Имам толкова точна представа както точно искам, че още не съм го намерила.

Пътуването пък е толкова лесно, защото вече не нося в багажа си излишни дрехи. Знам точно какво ще нося и какво би останало чисто куфара и просто не го взимам. Както не бих взела книга, ако знам, че ще съм в постоянно движение или около хора. Събирането на багаж ми отнема половин час, независимо дали е за 2 дена или 2 месеца, и безпроблемно влиза в раницата или ръчния ми куфар (не съм пътувала с чекиран багаж от години). Естествено, ще си призная, че най-често пътувам за България, а там си имам известно количество дрехи и обувки. Това спестява много място в багажа ми, но нещата, които съм оставила там са или дрехи за вкъщи или пък много зимните (ски екип, апрески) или много летните неща (сандали и плажни роклички), от които нямам нужда в Англия.

„Истинската цена”

Днешната модна индустрия е един от най-големите замърсители в световен мащаб и се развива на гърба на планетата и работниците си. Документалният филм „Истинската цена” дава добра представа за това какво се случва зад модните витрини. Филмът събуди истински интерес у мен, който се прехвърли в собствено проучване и сега знам, че не искам да допринасям към тази индустрия. Алтернативите обаче са не по-малко привлекателни: устойчиви компании и втора употреба – и двете пълни с уникални дрехи и аксесоари.

Модните компании, които са се посветили на устойчив дизайн са много привлекателни за мен. Работата им в малки мащаби, директно с работниците, с устойчиви и био материи е честно казано вдъхновяваща, а и дизайните са създадени с толкова усилие и внимание. За мое голямо съжаление обаче, цените отговарят на качеството и това все още не е моят радиус, но се надявам, че много скоро ще бъде.

Междувременно, аз ще продължа нашата семейна традиция да пазаря втора употреба. От както се помня това е част от нашето семейство (някой членове дори почнаха леко да прекаляват :*)и честно казано съм горда от това и никога не съм го крила. В един момент хората започват да се удивяват от неща, които можеш да намериш втора употреба. А и какво значение има колко точно си платил за нещо. Това е най-вероятно най-устойчивият начин за пазарене на дрехи – дрехите се връщат в обръщение, вместо да се изхвърлят; не допринасям към нужда за ново производство и следователно нуждата от нови ресурси и ниско платени работници (да, това е твърде опростяване на индустрията).

Но все пак, за да съм напълно честна, пазарено втора употреба на дрехи (за разлика от други неща като домашни потреби) не е лесно в Англия. Любимият ни магазин в Добрич има много стока, която се подновява всяка седмица. С редовни посещения е сравнително лесно да намериш това, което търсиш. И въпреки, че толкова харесвам идеята за благотворителните магазини в Англия, всъщност е трудно да се сдобия с това, което искам. Магазините са малки с малко стока и рядко обръщение. Колкото и да ми се иска, нямам търпението всяка седмица да влизам в 10 различни магазина, за да видя дали все пак няма нещо за мен. Хубаво е, че си имам личен купувач – мама знае точно какво искам и следи кога ще се появи в нашия магазин.

Спалня

Другата текстилна част от ежедневието ми са чаршафите и хавлиите ни, което е доста семпла колекция. Имаме два комплекта чаршафи, като и двата са в тъмно синята гама, за да могат при нужда да се смесват. И двата са 100% памук, защото както и при дрехите държа да не са изкуствени материи. Ако живеехме в някой горещ климат (или ако ползвахме сушилня) може би един комплект чаршафи би бил достатъчен, но ситуацията не е такава. Възглавниците ни са в доста окаяно състояние и в момента обмисляме да инвестираме в устойчиви и еко варианти (защото инвестицията не е малка).

Хавлиите ни, въпреки че са всичките са в оранжевата гама, са напълно различни – събирани от „кол и от въже”, както се казва. Не е наложително, но нямам търпение да дойде време да ги сменя – да направя истински комплект от нашите четири хавлии (две за лице, една за Ник и един халат за мен). Най-вероятно бих избрала нещо в тъмно синьо, за да се придържам към цвета на чаршафите.

Не знам колко неща имам в гардероба и, честно казано, не искам да знам. Няма никакво значение, защото това, което аз намирам за правилният брой ще се стори крайно минималистично на някои или пък абсолютно максималистично за други. Аз живея в Англия и България – имам нужда от гардероб, които покрива четири сезона с истинско лято и истинска зима. Следователно винаги ще имам повече неща от минималист на Хавай например. Чувството ни за минимализъм идва от самите нас, а не от сравняването с други. Това, което сърцето ни казва, че е правилно, е правилно.

Този път няма да откажа помощ със: