Животът ни в кутии
„6ти Май 2019
Ден Първи от разчистването и картотекирането на всичките ни вещи приключи. Странно, но беше както много труден, така и много лесен процес.
Извадихме ВСИЧКО от съответните им места и направихме груб план за бъдещето им. 3 торби и Ърми (нашата огромна плюшена змия) чакат да бъдат дарени. 2 торби с текстил за рециклиране са готови да се пълнят повече. Зимните дрехи са прибрани. Кашон с вещи чакат да бъдат продадени онлайн.
Като цяло не беше трудно, защото вече бях взела решение за повечето неща, но след обяд се почувствах нервна. Не знам дали беше заради разхвърлията, факта, че остават още цели два месеца или прибирането на живота ни в кутии, но наистина ми костваше усилие за известно време.
Въпреки това, си позволих да се чувствам объркана, защото знам, че ще продължи за кратко преди да се превърне в чисто въодушевление. Все пак следващите два месеца ще излетят, особено със всичките събития за май месец. #БъдиВНастоящето” - Из пътеводителя на Ник и Вася
***
Основен елемент от подготовката ни за предстоящото пътешествие е напускането на апартамента и на държавата. За момента с Ник знаем, че няма да се върнем в Англия поне за година-две, заради което трябва да намерим начин да съхраним вещите, които няма да влязат по раниците ни. В същото време се и опитваме да улесним максимално задачата по местенето, когато се върнем в Европа.
Мястото за складиране е ясно – детската стая на Ник. Пространство – общо взето никакво, заради което минималният остатък е важен. В момента имаме вкъщи 6 пластмасови кутии за складиране. Целта е да НЕ ги използваме всичките. Как? Ник реши следната формула. Три категории с точна йерархия: 1. Багаж за пътуване; 2. Багаж за съхранение; 3. Неща за даряване. Ако някоя вещ е между две категории, директно минава в по-долната. Лесно и просто.
Причини да разчистваме (синтезирано):
Складиране и местене и максималното им улесняване.
Износени и счупени вещи – Много от нещата, които притежаваме (като кухненска посуда и хавлии) са неща, които имаме от първото ни пристигане в университета преди повече от 5 години. Знаейки, че ще пътуваме, отлагаме да купим нови отдавна (което си е умно финансово решение) за това просто сега ще дойде времето да бъдат „пенсионирани”.
Неподходящи вещи – тук най-вече визирам дрехите си. Уж се опитвам да създам гардероб, който ме кара да се чувствам уверена.Но мисля, че заради минимализма и практичността на някои неща, цялата ми визия се разваля. А и някои дрехи нося вече години наред. Искам да оставя само нещата, които наистина ми доставят щастие и увереност и да градя около тях. (Дори и това да ми струва малко повече, когато се върнем към европейския климат.)
Разчистване - какво, как, къде? За мен това е най-вълнуващата част и за това съм решила да я опиша много подробно (малко е тъжно всъщност :D). В началото на май, както видяхте, с Ник направихме разбор на всичко, което притежаваме и в края на юни следвахме следния списък:
Чаршафи, завивки и хавлии – всичко беше дарено на местния клон на RSPCA – центъра за защита на животни. Такъв тип вещи са им много полезни както за парцали, така и за постилане в клетките на животните. Писахме им и те веднага се съгласиха да приемат нещата ни и много се забавляваха, когато пристигнахме с пълен чувал с неща. (Радвам се, че не успяхме да видим животните, защото нямаше да мога да си тръгна без кученце!)
Дрехи, обувки и аксесоари – Багажът ни за пътуването е доста минимален - по самар и раница на човек. За съхранение ще останат дрехите от колекция „Есен-Зима”. Малкото неща, които имат някаква стойност се опитахме да продадем безрезултатно. За това всичко останало дарихме на благотворителна организация.
Мебели – ние нямахме много свои мебели. Свеждаха се общо взето до едно бюро, огледало и няколко рафта. Всичко беше дарено или разглобено за подпалки.
Кухненска посуда – с изключение на страхотния ни блендер и няколко ценни неща, всичко останало дарихме - някои на организация, други на девера ми и приятелката ми (странно е да мога да го наричам така вече).
Книги и игри – малкото книги, които имахме бяха върнати във местната улична библиотека, а игрите – под леглото на Ник при родителите му, откъдето бяха взети.
Техника – остава за съхраняване само един компютър. Другият Ник се опитва да продаде, а лаптопите и фотоапаратът идват с нас в Австралия и Азия.
Сантиментални – тук няма точна формула. Ще съхраним минимално количество, а другите сигурно ще бъдат запазени чрез снимки.
Кутии, буркани и опаковки – надявах се някой да поиска колекцията ми. Уви - никой не се намери. Добре, че са рециклируеми.
Цветя – всички цветя отидоха на отглеждане при брата Ник и приятелката му. За сега съм видяла само сукулентните, но изглеждаха щастливи на новото си място, така че не се притеснявам.
Тор - ще го гледат родителите на Ник, той не е сложен. Тук е момента да спомена, че оставяме в Европа три животни в преклонна възраст – хамстер на две, куче на четиринайсет и котарак на осемнайсет (!). Подготвени сме, че има вероятност да леем сълзи на другия край на света в някой момент.
Четейки, и пишейки, осъзнавам, че това не е най-интересната информация, която мога да споделя, но както вече казахме, ми доставя странно удоволствие да картотекирам и изхвърлям. В момента (въпреки, че пренаписвам този блог от четири месеца) сме обратно в къщата на Ник и точно една седмица остава до заминаването ни в Германия. Всичко е прибрано и подреждането на багажа за Австралия ще започне скоро. Когато дойде време ще напиша подробен блог за това какво точно взимаме с нас. Мисля, че би било полезно за бъдещи пътешественици.
Останете си Вивид, Вася
Comments